Спасови чифлици

Велин Зиков

Осман паша починал три месеца преди Освободителната война от 1877 г., след което чифликът е наследен от синовете му Мустафа бей и Мурад бей. При настъпването на руските войски, предвождани от генерал Йосиф Гурко, двамата братя и сестра им Халиде ханъм, с най-скъпата си покъщнина, забягнали към Цариград. Чифликът бил напълно разграбен и опожарен.

През 1879 г. братята Мурад и Мустафа продават  земята на чифлика на местния чорбаджия и софийски капзамал (бирник) Велин и на сина му Спас. Така, за разлика от повечето турски чифлици, Орманлия (наричана вече Спасови чифлици) успява да оцелее и след Освобождението. Освен самият чифлик, фамилията закупува и други имоти на бягащи турци като в резултат в края на века Спасовци притежават над 1000 декара ниви и ливади.

Запазени са сведения как е сключена една от сделките на Велиновите синове: „След Освобождението, съгласно подписания мирен договор, много турци, избягали по време на войната, се върнали в селата, за да продадат имотите си. В Лесново също се върнали някои турци. Един от тях се договорил с Боне Велинов Стойков да му продаде имота си, като му дал и съответен документ. По това време Боне Велинов бил сердар — контрольор на данъчните органи. Той извикал турчина да му брои парите, но вместо това той и синовете му го набили и изпъдили.“

Къщата на Никола Атанасов Велинов, част от жилищния комплекс на Спасови чифлици

Първото, което фамилията Спасовци предприема по отношение на имота си е да даде приоритет на отглеждането на зърнените храни като за целта закупуват по-модерни оръдия за обработване на земята – конски жътварки, плугове, брани и валяци. На гара Новоселци (днес Елин Пелин) Манол Спасов Велинов изгражда посредническа кантора, която освен зърното от чифлика, закупува зърното на всички по-едрите производители от района и го продава на търговци за износ или за задоволяване на нуждите на страната. Като най-едри зърнопроизводители през този период се сочат и братята Манол Спасов Велинов, Велин Спасов Велинов и Станислав Спасов Велинов (Ико).

Разрастването на бизнеса му е прекъснато със започването на Балканската война, когато братята Спасовци са мобилизирани в армията. След като на 15 май 1917 г. Гавриил Спасов Велинов (младши подофицер в Шести пехотен търновски полк) загива в сражение край битолското село Мургаш, те са уволнени от армията и се прибират в чифлика. Занимавайки се със спекулативна търговия те продължават да увеличават своето богатство.

След смъртта на Спас Велинов, господар на чифлика става Станислав. Като изявен търговец и благодетел той става обект на интерес от политическите партии и през 20-те години Никола Мушанов успява да го привлече за член на Демократическата партия. Затова, когато през 1331 г. Мушанов оглавява второто правителство на Народния блок, Станислав е назначен за кмет на Лесново. През следващите години правителството е принудено да действа безкомпромисно срещу нелегалните комунистически организации, като прилага Закона за защита на държавата и поддържа значителен репресивен апарат. Изключение не прави и администрацията на Новоселската околия, в която активна роля изиграва лесновският кмет, особено при потушаването на т.нар. Грънчарска революция от есента на 1932 г.

След Деветнадесетомайския преврат преврат от 1934 г. Станислав Спасов се оттегля от кметския пост и се връща към управлението на чифлика. Имението оцелява до колективизацията на земята в Лесново извършена през 1948 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: